Като акцент на икономическата седмица безспорно се откроява гласуването на второ четене от Народното събрание на републиканския бюджет за 2011 година. По време на заседанието, което се проведе на 2 декември, депутатите гласуваха бюджетният дефицит за следващата година да е 2,16 млрд. лева. Това е дупката, която се отваря между планираните приходи от 16,08 млрд. лева и разходите за 18,2 млрд. лева. Планира се дефицитът (липсата) да бъде покрит чрез емитирането на облигации (взимане на заем), които ще бъдат пласирани на външните пазари в размер на 2,35 милиарда лева и чрез постъпления от приватизация в размер на 450 милиона лева. Тук трябва да се отбележи прецедентът, че парите от приватизация няма да влязат, както се случваше досега, в Сребърния фонд, а ще бъдат пренасочени.

Интересно и притеснително е, че дефицитът между първото и второто четене на Закона за бюджета се увеличи с около 560 млн. лева. Независимо от това, ако той бъде изпълнен във вида, в който е приет, ще отговаря на европейските изисквания дефицитът да не надвишава 3%, а общата задлъжнялост на България да не надвишава 60% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Все пак фактът, че се предвижда увеличаване на задлъжнялостта на страната (независимо че все още сме с една от малките в ЕС), би трябвало да се приеме като червена лампа. Това е пряка функция от увеличаването на държавните разходи, нереформираната държавна машина, намаляването на БВП, недостатъчно високата събираемост на данъци, мита, акцизи и т.н. Трябва да се отбележи и фактът, че редица анализатори и политици, както отляво, така и отдясно смятат, че е подценена приходната част на бюджета и тя следва да се завиши.
В тази връзка тази седмица стана ясно, че Комисията по финансов надзор (КФН) успя да прокара на второ четене пред Парламентарната комисия по бюджет и финанси увеличение на бюджета си за календарната 2011 година с 4,28 млн. лева. Така бюджетът на КФН, заедно с предварително залегналите 5,36 млн. Лева, ще възлиза на 9,36 млн. лева.

Едновременно с това излезе и информацията, че с писмо до Министерския съвет комисията е оттеглила за преразглеждане внесения проект за изменение на тарифата за таксите, събирани от нея. В него беше залегнало многократно увеличаване на задължителните такси, събирани от подназорните й лица. Идеята за подобно увеличение внесе смут и паника на капиталовия пазар, защото ако беше приета в този си вид, обричаше на гибел немалка част от участниците на него. И то в годината, когато редица инвестиционни посредници и управляващи дружества върнаха доброволно лицензите си, неспособни да развиват бизнес в кризата, затвърждавайки негативната тенденция от 2009 година.

Добре е да се спомене и принципната позиция на финансовия министър Симеон Дянков, който се обяви срещу идеята на КФН да се увеличат 3–4 пъти таксите на участниците в капиталовия пазар и заяви, че тя е в рубриката „Странни идеи по наше време”, като гарантира, че предложението няма да види бял свят.

През седмицата интерес предизвика и изнесената информация от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, че ще бъде проведен нов, 24-ти централизиран публичен търг на специалния сегмент на Българската фондова борса. На търга ще бъдат предложени пакети от 31 дружества, от които 22 срещу непарични платежни средства (компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи и компенсационни бонове).

По-атрактивните дружества, акции от които ще бъдат предложени, са:

•    100% от капитала на държавното „Монтажи” ЕАД.
Дружеството е с утвърдено име и клиенти. През последните години е работило по изграждането на редица енергийни и промишлени проекти в страната. Недвижимите му имоти са около 400 дка. с около 130 хил. дка РЗП.

•    10% от „Нестле Айс Крийм България“.
Мажоритарен собственик е едноименното NESTLE S.A. – Швейцария. „Нестле Айс Крийм България“ е наследник на една от най-известните български марки за сладоледи “Делта”.

•    46,4% от „Свободна зона – Пловдив” АД.
Разполага с над 1000 кв. м. открити складови площи и приблизително 8 хил. кв.м закрити.

•    46% от “Транзитна търговска зона” АД, гр. Варна.

Инфраструктурата му е разположена на 12 хил. кв.м, а държавата е апортирала в него терен от 104 дка в Южна промишлена зона. В бизнес плановете на дружеството е залегнало и изграждането на пристанище за обществен транспорт.

•    33% от “Фуражи” АД.