И тук вече трябва да помислим, за това какви възможности имаме да оцелеем по време на криза:

1.                Държавна политика

България задължително трябва да запази валутния борд, поне до момента в който ще приемем еврото за разплащателна валута. Бордът и това, че сме обвързани с еврото е една от най-сигурните ни защити по време на криза.

Кризисен бюджет за 2009 г. Да бъдат заложени мерки за стимулиране на икономиката и инвестиционната активност, както и буфери за смекчаване на вероятните последици от глобалната финансова криза върху реалния сектор.

За целта трябва бюджетния излишък да не надвишава 3% /ограничение наложено от валутния борд/, а не както през последните години да наблюдаваме огромно преизпълнение, като се очаква за 2008 г., то да е около 5 млрд. лева.

Осезаемо намаляване на осигурителната тежест за юридически и физически лица от сегашните близо 34%. Всички сме свидетели как се отрази положително въвеждането на плоския данък от 10% и на този фон остава необяснима такава висока осигурителна тежест.

Да се намалят събираните от държавата такси.

Да се обмисли намаляване на данъка върху дивидентите, който според мен е висок при 10% корпоративен данък. Да не говорим и че в дадени случай има двойно плащане. Това се отнася особено за холдинговите структури.

·        Да не се прибягва до увеличение на държавния дълг и да бъдат запазени натрупаните фискални резерви. А чрез тях правителството да има инструменти да бъде достатъчно гъвкаво през периодите на фискалнакриза.

·        Да се направи и невъзможното от Министерски съвет да бъдат от блокирани средствата по оперативните програми от Европейски съюз. Да се повиши капацитета и намали бюрокрацията и корупцията при усвояванията им.

·       Икономиката да продължи растежа си с нива по-високи от средния за съюза.

·       Правителството и Българска народна банка да  продължат консервативната и затегната фискална политика.

2.                Юридически лица

2.1.         Непублични – АД, ООД, ЕООД и др.

·        Фондове за дялово инвестиране

Една от реалните възможности за малките и средни фирми в България, но и най-непознатата е възможността да се използват услугите на Фондовете за дялово инвестиране. Те обикновенно идват преди стратегическия инвеститор. За 6-те месеца на 2008 г. те са вложили около 50 млн. евро в България.    

Първите проекти в България стартираха в началото на 90-те години. Българско американският инвестиционен фонд, „Евромърчант балкански фонд“ и „Черноморски фонд“, управлявани от „Глобал файненс“, „Кеърсбек“ - България, на Американския фонд за подпомагане на малки и средни предприятия (СЕАФ), Българският постприватизационен фонд (ЕСМ).

Дяловото финансиране е оптимална форма да се финансират добрите бизнес идеи на местния пазар въпреки кризата на финансовите пазари. В момент на криза, когато достъпа до финансов ресурс е все по-труден и скъп привлекателността на дяловото инвестиране се увеличава неимоверно.

В тези фондове, които оперират в  региона има събрани средства между 2 и 4 млрд. Тези средства са с инвестиционен хоризонт 2009/2010 г. С един такъв огромен ресурс може да финансира и подпомогне за осъществяването на много бизнес проекти.

·        Емитиране на облигации

Това е също малко позната и практикувана възможност от българския бизнес.

Корпоративни облигации

Корпоративните облигации са един от основните инструменти за дългосрочно финансиране във фирмите. Те са ценни книжа за дълг и носят фиксиран доход във вид на лихва. Емитират се за определен срок, а според начина на определяне и изплащане на лихвата могат да бъдат купонни, сконтови, анюитетни и смесени.

·          Чрез банков кредит

Това е най-широко използваната възможност от бизнеса. Той може да е ипотечен, кредитна линия /с или без обезпечение/, овърдрафт и т.н.

            Добре би било да се използват възможностите на Българската банка за развитие. Тя е един от най-разпространените и стандартни инструменти на държавите от ЕС, използван в подкрепата на инвестициите и разширяване на експортните възможности на малките и средните предприятия.

Проектозаконът за ББР предвижда институцията да предоставя дългосрочно инвестиционно кредитиране и да развива кредитни програми за стимулиране на износа.

Към банката ще се структурира гаранционен фонд, който ще предоставя гаранции на малки и средни предприятия (МСП) по кредити към търговските банки в страната и така ще допълва недостига на обезпечение, което е характерен проблем за българските МСП.

Предвидена е и възможност за създаване на Фонд за рисков капитал, чрез който ще се финансират бизнес идеи с по-висок риск и ограничени активи, но с добра перспектива за развитие, в области, приоритетни за националната икономика.

Публични компании

·      чрез IPO

Сривът на Българска фондова борса и декапитализацията на

повечето дружества листвани там прави изключително сложно набирането на средства от борсата. Независимо дали ще се листва за първи път или ще прави IPO /вторично публично предлагане/.

·       Чрез издаване на емисия облигации

Законът не съдържа реквизити на облигацията. Имат номинална и емисионна стойност. Допускат се облигации с различна номинална стойност, дори те да са от една и съща емисия.

·         Чрез Репо сделка

Това е специфичен инструмент. Чрез временно залагане на акции мажоритарния собственик може да получи краткосрочен заем, обикновенно до 80% от пазарната стойност на акциите и на всеки 2 седмици трябва да се подновява.

·          Чрез банков кредит

Това е най-широко използваната възможност от бизнеса. Той може да е ипотечен, крадитна линия /с или без обезпечение/, овърдрафт и т.н.