20-ет ГОДИНИ КОСТИТУЦИОННА ДЕМОКРАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ!            На 12 юли 1991 г. VII-то Велико народно събрание приема 4-та Конституция на РБългария, която действа и до днес. Също така тази година ще честваме и 20-ет години от 1-те многопартийни избори след комунизма.      
         Това е 4-та поред изцяло нова българска конституция след Търновската, Димитровата и Живковата. Тя също така е и 1-та приета изцяло нова конституция след падането на желязната завеса, разпадането на СИВ, Варшавския договор и СССР сред страните от Източна Европа.          Конституцията по своята същност слага основните правила и норми за създаването на демократична, парламентарна република на основата на: суверенитет, разделяне на властите, многопартийност, права и свободи и т.н.          Също така тя може да бъде определена като демократична и същевременно реактивна, защото отрича 2-та и 3-та български конституции на Георги Димитров и Тодор Живков. Можем да кажем и че VII-то ВНС „втвърдява“ конституцията /за пример могат да се дадат и по-важните прагове за важните законови промени от 160 депутатски гласа, което прави мнозинство от 2/3  и изискването от ѕ мнозинство от 180 гласа за най-важните промени/, докато съвременните демократични конституции на страните с по-големи традиции са доста по-гъвкави.          Ако трябва да и направим оценка 20-ет години по-късно ще открием и положителни и отрицателни нейни страни.            Само по себе си приемането на нова демократична конституция /колкото и несъвършена да се оказа, видно и от поправките които и бяха направени през годините/ е изключително събитие за България, на което трябва да се отдели подобаващо време и внимание!            Изключителен ход е и създаването на Конституционния съд. Той до голяма степен я доразви, а от друга се грижи за нейното опазване и спазване, чрез своите тълкувателни решения.          За суверенитета, разделението на властите и … писах по-горе, но трябва да обърнем внимание на въведения регламент за местното самоуправление, чрез текстове в чл. 2 и Глава 7, а по-късно и залегнали в Закона за местното самоуправление. А чрез 5-та поправка на съвременната ни конституция от 2007 г. правомощията на общините бяха увеличени допълнително – разрешаването на местните общински съвети да определят сами някои местни данъци и такси, като същевременно те администрират и събирането им и др. Всички тези права на общините се вписват в политиката на ЕС, а конкретния документ е Европейската харта за местно самоуправление, която България ратифицира през 1995 г.            Що се отнася до нейните недостатъци, те могат да бъдат обяснени с липсата на достатъчно традиции /при положение, че първата европейска конституция е полската от далечната 1771 г./ и в това че сме в периферията на 3-ри империи, можем да ги обединим в 2-ве големи групи:          А)      Недобър баланс на властите. Включително и задълбочаващия се проблем, който наблюдаваме в съдебната власт;          Б)      Вторият сериозен недостатък е местното самоуправление. А именно неговата недостатъчна самостоятелност /положителния пример е от Германия, която след II-та световна война, оцениха проблемите на прекалената централизация и направиха необходимите реформи/, не на 2-ро място и липсата на 2-ро институционално ниво в местното самоуправление. Примера е назначаването на областните управители от премиера, де факто те са негови служители и губернатори. Същевременно имат големи права – да връщат решения на общинските съвети, да ги обжалват в съда и по този начин могат да блокират работата им за години наред.            Ако погледне от друг ъгъл на нашата конституция спрямо другите 10 страни от Източна Европа, които са и членки на Европейския съюз ще установим, че сме в златната среда – над 50% от тях са парламентарни републики /лично за мен това е оптималния вариант за страни, които са на нашите географски ширини/, с еднокамерни парламенти и т.н.

Защо ми се струва че е на 13-ти юли рожденият и ден!Честно казано страх ме да я прочитам ,защото виждам колко сме се откъснали от принципите и,свинщина и произвол пълен!

Третата комун.онанистическа на Втората Република на Третата Българска държава.

Конституцията е добра, защото я има!

Както винаги с много ясно изразено мнение! :)

Не на 12 е ..
Що се отнася до принципите залегнали в нея и действителността, то думите са излишни!

Съдебната ни власт с новата Конституция се подобри несравнимо. Ние българите нямаме и правна култура и нито ходим на съд с адвокат, нито знаем, че съдебните решения се изпълняват, а не се обсъждат, В медиите трябва да се съобщават какви са. Но... като ни занимават с такива коментари- колко грешни са съдебните решения, как влизат, излизат в съда подсъдими с белезници или как арестуват заподозрени- ни оставят без много по важна информация... Съдебната система има особен статут: те вземат решения , като посочват мотиви, базирани на доказателства, ако ги има. Взел решение съдията не може да го промени. Затова е компетентна по горната инстанция по съответен ред и само по жалба на някоя от страните по делото.
Коментарите , обругаването на съда започва още преди да има дело. Имаме конституция, но нямаме уважение към институгиите, към хората в тях. Обобщаваме, че всички са лоши... без да посочим конкретно защо- защото изразяваме възмущението си, че сме загубили дело- защото не сме имали адвокат, да ни защити... не сме искали да си платим Тогава, по правилното е- да не ходим на съд... ВЯРВАЙТЕ НА СЪДА!

Ще го кажа много просто: КОНСТИТУЦИЯТА И ЗАКОНИТЕ НИ СА ДОБРИ, ПРОСТО НЕ СЕ СПАЗВАТ! :)

Za sajalenie, ulisani v oceliavaneto si i zasipvaiki ni mediite s pomia, tolkova ni promiha mozacite, che nikoi ne obarna vnimanie na tozi fakt. Jalko!

За съжаление хората бяха докарани до там, че не им остава време и/или желание да се гордеят и ценят постиженията на обществото ни!
Поздрави! :)