На 1 януари 2007 г., България стана член на Европейския

съюз /ЕС/ и най-накрая зае своето достойно и заслужено място в обединена Европа.

Разширяването е една от най-успешните политики на ЕС и мощен инструмент на външната политика. Зоната на мир и демокрация на европейския континент се разширяваше прогресивно и от първоначално 6 вече включва 25 държави, а през 2007 г. към тях се присъединиха България и Румъния, а преговорите за членство на Турция и Хърватия вече започнаха.

През 90-те години ЕС вече имаше цяла история на успешни разширявания. Договорът от Париж за установяване на Европейска Общност за Въглища и Стомана (1951 г.) и от Рим за Европейска Икономическа Общност и ЕВРАТОМ (1957 г.) бяха подписани от 6 държави-учредителки: Франция, Германия, Белгия, Холандия, Люксембург и Италия. Европейското обединение след това осъществи четири разширявания: 1973 г. Дания, Ирландия и Великобритания; 1981 г. Гърция; 1986 г. Португалия и Испания и през 1995 г. Австрия, Финландия и Швеция.

Последното, пето разширяване на ЕС обаче беше необикновено предизвикателство от гледна точка на мащаба и разнообразието от въпроси, които трябваше да реши. Броят на кандидатите, разширяването на територията с 34% в сравнение с територията на ЕС – 15 и нарастването на населението на ЕС с над 100 млн. души, се комбинираха с интегрирането в ЕС на страни с различна културна и историческа традиция.

Скоро след падането на Берлинската стена през 1989 г. Европейската общност установи дипломатически отношения със страните от Централна и Източна Европа. Квотите за внос на голям брой продукти бяха отстранени, системата за търговски преференции беше разширена и през следващите няколко години ЕО сключи Споразумения за търговия и сътрудничество с България, бивша Чехословакия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словения. През 90-те години Европейската общност и нейните Държави членки сключиха и Споразумения за Асоцииране (т.нар. Европейски споразумения) с десетте държави от Централна и Източна Европа. Европейските споразумения създадоха нормативната рамка на двустранните отношения между тези страни и Европейската общност. По това време ЕО вече имаше подобни споразумения за асоцииране с Турция (1963 г.), Малта (1970 г.) и Кипър (1972 г.). В случая с Турция предвиденият в споразумението митнически съюз влезе в сила през декември 1995 г.

През 1989 г. беше създадена програмата ФАР на Европейската общност. Целта на програмата беше предоставяне на финансова подкрепа за усилията на страните да се реформират и да възстановят икономиките си. ФАР скоро се превърна в най-голямата в света програма за подпомагане на Централна и Източна Европа, предоставяща в същото време техническо сътрудничество и инвестиционна подкрепа.

Комисията оценяваше напредъка в реформите в страните-кандидатки чрез годишни доклади до Съвета. Докладите бяха основа за решенията на Съвета относно хода на преговорите и изпълнението на критериите за членство.

Преговорите се водеха под формата на междуправителствена конференция на Държавите членки със страните-кандидатки. Преговорните сесии се провеждаха на ниво министри или заместник-министри, т.е. постоянни представители на Държавите членки и посланици или главни преговарящи за страните-кандидатки. От страна на Европейския съюз 25-те Държави членки са страни по преговорите.

Европейската комисия предлага проект на общите преговорни позиции на 25-те. Председателството на Съвета, което се сменя на всеки шест месеца, представя преговорните позиции, съгласувани от Съвета и ръководи преговорните сесии.

Всяка страна-кандидатка съставя своите преговорни позиции по 31 раздела с достижения (законодателство) на Общността (acquis communautaire), в които поема ангажименти за усвояването и прилагането на европейските правила.

Въз основа на петия пакет Редовни доклади, представен през октомври 2002 г. Комисията препоръча на Съвета да приключи преговорите за присъединяване с Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения и прецени, че десетте държавище бъдат готови за присъединяване от началото на 2004 г. Десетте страни подписаха Договор за присъединяване към ЕС през април 2003 г. в Атина.

Относно Кипър позицията на ЕС е, че се надява островът да се обедини и да бъде част от ЕС като цяло. Заинтересованите държави и най-вече Турция са призовани да предоставят пълна подкрепа на усилията за възстановяване единството на острова. Комисията е предоставила значителни ресурси в подкрепа на подобряване на условията в северната част на Кипър и наваксване на стандартите на Общността.

В Договора за присъединяване на 10-те беше включена специфична предпазна клауза, позволяваща на Комисията да ограничи участието на новите Държави членки на вътрешния пазар за определен период от време в случай на нарушение или неизпълнение на правилата.

За да бъде поканена България да започне преговори, а по-късно и да бъде приета, милиони българи работиха неуморно, претърпяха редица лишения, преживяха редица трудности и минаха през множество препятствия за да може Българската държава да се реформира и да покрие всички критерии за евро – членство.

Кратка хронология на събитията:

България установява дипломатически отношения с Европейската Общност през 1988 г. През 1993 г. е подписано Европейското споразумение за асоцииране, което влиза в сила през 1995 г.

През декември 1995 г. България подава молба за членство в Европейкия съюз. Комисията представя първия си редовен доклад за напредъка на България към членство през ноември 1998 г. Вторият доклад, публикуван през 1999 г., препоръчва започването на преговори.

Преговорите за присъединяване на България към ЕС започват на 15 февруари 2000 г. София приключва преговорите на 15 юни 2004 г., шест месеца предсрочно.

 Европейският съвет в Брюксел на 16 – 17 декември 2004 г. потвърждава приключването на преговорите за присъдиняване и декларира, че ЕС се надява да приветства страната като член на Съюза от януари 2007 г.

Европейският парламент дава одобрение за членството на България на 13 април 2005 г. с 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 “въздържали се”.

Договорът за присъединяване на България към ЕС е подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. В зависимост от напредъка в изпълнението на изискванията за членство, ЕС декларира, че целта му е да приеме България от 1 януари 2007 г.

Споразумението за присъединяване съдържа възможност за отлагане на членството с една година, ако ЕС прецени, че съществува “серизен риск” страната да не успее да приложи изискваните реформи.

Редовният доклад на Европейската комисията (ЕК) за 2004 г. посочва реформата в правосъдието и публичната администрация като основни приоритети. България трябва да положи сериозни усилия за изграждането на административен и съдебен капацитет за прилагане на достиженията на правото на Общността (acquis communautaire).