Управление на ВЗЕМАНИЯТА и КРЕДИТНАТА задлъжнялост на фирмите.   Управлението на вземанията на фирмите и правилното структуриране на кредитната им задлъжнялост играе все по-важна роля в това дали една фирма ще е успешна или не. Лесният достъп до кредитен ресурс в периода 2003 – 2008 година, накара фирмите да повярват, че това винаги ще е така и някой от тях направиха значителни инвестиции в проекти и дейности, които след началото на кризата останаха незавършени. Съчетавайки това с намаляващите приходи от основна дейност това доведе до сериозни проблеми. От друга страна, вземанията от партньори до 2008 – 2009 година се управляваха в голяма степен на „юнашко доверие“. Това бе така, защото лесния достъп до кредитиране помагаше на фирми с ликвидни проблеми да преодоляват временните затруднения. Тези два фактора, както и дълго продължилата криза доведоха до ситуация при която голяма част от малкия и среден бизнес в България фалира, а част от по-големите компании се намират в задънена улица. В тази статия искам да засегна по-важните грешки, които допускат компаниите при управление на вземанията и кредитната си задлъжнялост.                 Управление на фирмените вземания               В управление на фирмените вземания се съчетават два основни фактора – правен и икономически. Те в голямата си част се преплитат, така че е добре за вземанията на компанията да отговарят съвместно икономист и юрист. И в зависимост от това кой фактор е по-важен за развитието на фирмата да се взимат управленски решения.               Първата основна грешка, която се допуска е, че вземанията не се подсигуряват правно. В много случаи липсват документи или същите са недостатъчни, за да може вземането да е неоспоримо. Затова е добре, фирмата да разполага с договори, които предварително са изготвени от юрист. Там трябва да е ясно определима дължимата сума, срока на плащане, евентуалните неустойки и датата от която вземането ще е в забава. Това ще предотврати риска от неоснователност на вземанията. Ако фирмите си разменят стоки в голям обем е добре на определен период, обикновено при приключване на тримесечие, да се изготвя протокол за размера на  дълга.               Втора основна грешка е, че при вече регистрирана забава, фирмите дават прекалено дълъг срок и отсрочки на длъжниците си. В един момент тази услуга се превръща в проблем за длъжниците. Голяма част от длъжниците се кредитират от партньорите си по този начин. Това им позволява да работят в технически фалит една че и повече години. Така длъжниците пропускат момента да прекратят бизнес начинанието си без остатъчни дългове и даже на малка печалба. Тази голяма отсрочка е породена и от факта, че бизнес отношенията са били без проблем дълги години. Все пак не трябва да се забравя, че междуфирмените задължения са вид необезпечени дългове и те трябва да се събират преди обезпечените кредитори или държавата да предприеме действия. Затова включването на колекторска компания след 60 ден на забава е силно препоръчително. В рамките на тези 60 дни фирмата е трябвало да се опита да събере или обезпечи своето вземане. Колекторските компании виждат проблемите от друг ъгъл. Те нямат отношение с длъжниците и това им помага да се съсредоточат изцяло върху събиране на вземането без да им оказват влияние други фактори. А не трябва да се забравя, че цените на колекторските компании се определят от срока на забава. Така, че за фирмата ще бъде и най евтино в тази фаза.               Трета основна грешка е, че се стартират съдебни действия без да се направи икономически анализ за евентуалните разходи и очакваната събираемост. Много често този баланс е изместен в посока на разходите. Моята препоръка е тук да се поиска от колекторската фирма, която е работила по вземането да си даде становището, относно периода и до какъв обем очаква да се събере вземането. Иначе често след неуспех в съдебното събиране, фирмите обвиняват юристи и съдебни изпълнители, че нищо не са свършили и само са взели парите им. А от правна гледна точка не е така, защото те са си свършили всички необходими действия. Просто вече е бил настъпил период, който от длъжника вече нищо не може да се вземе.                       Добър начин за решаване на проблема с несъбраните вземания е тяхната продажба. При продажба основните ползи са:

•  Когато продадеш дълга, риска вече преминава във фирмата купувач.
•  Продавачът продължава да се занимава с основната си дейност.
•  Колкото по-рано се продаде дълга, толкова вероятността да се вземе по-висока цена е по-голяма.
•  Получените средства се влагат в основната дейност и могат за сравнително кратък период  да възвърнат моментната загуба от разликата в цената.
•  За получените средства не заплащаш лихва. В много случаи фирмите и нямат възможност за повече кредитиране.
•  Ако останат дълговете във фирмата ще се извършват разходи за събиране, които достигат до 15% от стойността на дълга. Тези суми обикновено се изваждат от оборотите, което води и до намаляване  на очакваните печалби.
•  За разликата в цената от номинала на дълга и получената цена, фирмите в текущата година могат да намалят  облагаемия си резултат.
•  Не се извършват разходи за персонал, който да се занимава с дълговете.

Не трябва да се забравя, че управлението на вземания трябва да носи ликвидност на компанията. И че всяка ликвидност е по-добра от разходи. Лесен начин за продажба на вземанията е осигурен чрез платформата за търговия на дългове Cesia.bg.               Избягвайки гореописаните грешки, компаниите значително ще подобрят управлението на вземанията си и финансовите си показатели.                 Управление на кредитна задлъжнялост на фирмите.   Другият основен фактор за стабилността е правилното взимане на кредити, тяхното сруктуриране, предоговаряне и преструктуриране. Ще засегна някои основни моменти в тази насока.   Първо – от кого взимаме кредит. За предпочитане са банковите институции или небанковите такива с прозрачни и ясни условия. Когато сме в ситуация да си избираме кредитор, не трябва да се гледа основно лихвата и срока, а дали банката за в бъдеще може да ни предложи евтино предоговаряне, промяна на  условията по кредита или допълнително финансиране. Много често се случва да се фирмите да се предоверяват на банковите служители при избор на кредитен продукт. Не трябва да забравят, че всеки банков служител трябва изпълни определен план за продажба на кредитни продукти. И ако е изпълнил плана по даден продукт а му изоставя плана по друг той ще ви убеди, че другия е най-добър за вас което може да не е така. Тук моята препоръка е да се иска мнението на експерт по банково кредитиране. Това може да спести доста главоболия при обслужването на кредита в бъдеще.   Второ – имаме ли алтернатива на традиционното кредитиране. За по-големите компании листването на борсата или набирането на средства чрез облигационни заеми може да се окаже доста по-евтин вариант. Но тук не трябва да се забравя, че това е хубаво да се направи, когато фирмата е във възход.   Трето – имаме кредит в затруднение сме и кредитора ни предлага преструктуриране. Трябва ли да се хванем като удавник за сламка и да подпишем веднага или да помислим малко за последствията. Моята препоръка е да се анализира ситуацията и да се преценят последствията от едно преструктуриране. Много често кредитора, виждайки че не си е защитил напълно интересите, поставя клаузи в договора, които са явно неизгодни за длъжника. В такива ситуации винаги излиза по-евтино за длъжника да се лиши от част от активите си и да ограничи размера на кредита, който може да обслужва сегашната му дейност. Трябва ясно да се преценят очакванията за развитие на бизнеса в следващите 12 – 24 месеца и за препоръка е да се заложат по консервативни очаквания. Не трябва временни увеличения на приходите да се отчитат като тенденция. Тук в този процес силно препоръчвам участието на финансови консултанти, които не са обвързани с фирмата. Ако се ползва само вътрешно мнение, има опасността мениджмънта да получи отговори които иска да чуе от подчинения му персонал. Това ще изкриви преценката за реалната ситуация.   Четвърто – имаме отказ за кредитиране. Не забравяйте, че това може да ви спаси от неразумни инвестиции. Ако искате много да реализирате проекта, огледайте се за активи, които не ви трябват и чрез тяхната продажба да финансирате дейността си.   Пето – особено важно за малките компании. Когато залагате собствено жилище за обезпечение на кредит бъдете готови да се разделите с него. Не защитавайте имота като плащате на кредитора месечните вноски със скъпи бързи кредити. Това изяжда от остатъчната стойност на имота. И което важи за всички, при проблеми с бизнеса, които са дългосрочни не чакайте кредитора да ликвидира активите ви. Правете го вие. Така ще максимизирате стойността на активите си.    

Далеч по-важно е обаче да бъдат накарани циганите да си плащат данъците,тока и водата- на фона на тая грижа другото е една нищожна дреболия. Това с тях не може да продължава повече така- те трябва или да си плащат,или да се изнасят от страната- на Българите им омръзна да бъдат дискриминирани!

Благодаря Ви за оценката за автора.
Но, проблема не бива да се подценява. Според различни източници междуфирмената задлъжнялост в БГ е между 200 и 400 млрд. лв.
Ако има опасност за макро рамката и борда, то за мен е именно тази задлъжнялост.

Поздрави! :)