В момент на глобална финансова криза, когато Гърция де факто е в необявен фалит, а редица европейски икономики изпитват сериозни трудности и се нуждаят от помощ, на балканите се гледа като на буре с барут, България пласира успешно емисия еврооблигации в размер на 950 млн. евро /1,858 млн. лв./.
Не случайно и от края на миналата година  във фокуса на общественото внимание бе как българската държава ще осигури финансирането на плащанията си по падежа и лихвите на външният дълг в началото на 2013 г. в размер на около 1,8 млрд. лева.
Задачата на финансовия министър беше усложнена значително от изтъняващия фискален резерв, който към момента /според данни на МФ/ е малко над 4,5 млрд. лева, дупката в държавния бюджет за 2012 г. от над 1 млрд. лв., предстоящите плащания по заема за АЕЦ Белене в размер на 500 млн. лв., неблагоприятната конюнктура на международните финансови пазари и др.
Станахме свидетели и на множество спекулации за състоянието на фискалния резерв. Чиято основна функция е да гарантира плащанията по държавния дълг за срок от 12 месеца. И то в тази си част, която не включва Сребърния фонд и Фонд Козлодуй, които са целеви и неприкосновени. С други думи фискалния резерв в своята съвкупност не бива да пада под 4 млрд. лв. /колкото са и залегналите в Закона за държавния бюджет/. На този фон при последователна и консервативна политика на МФ, непосредствена опасност пред България и нейния валутен борд няма. Още повече резерв от 4,5 млрд. лв. през 2012 г. е напълно съизмерим с този от 8,2 млрд. лева през 2009 г. обаче с над 3,5 млрд. лв. неразплатени разходи.

Да направим SWOT анализ между характеристиките на двете емисии, новата и тази с настъпващ падеж:

От този анализ като положителни индикатори можем да изведем:
Емисията е била презаписана 6 пъти /търсенето е било за около 6 млрд. евро/ от около 360 купувачи от цял свят. С най-голям процент от около 72% са европейските инвеститори, следвани от САЩ и Азия по 9% и други 10%. От които 43% са  били инвестиционни фондове, 19% банки, 14% застрахователни и пенсионни фондове, 12% за хедж фондове, 6% за централни банки и 6% за други инвеститори.
Постигната е много добра цена за държавата от приблизително 4,4%. При положение, че по-рано Румъния излезе на международните пазари с 2 годишна емисия при цена 5,5 %, а Сърбия за едногодишните си книжа в национална валута ще трябва да плаща по 14,25% годишно.Чрез тази сделка годишните икономии ще бъдат над 33 млн. евро.
Благодарение на това, че сделката се осъществи през месец юли, а не по-рано има и допълнителни ползи /икономии/ от лихви.
Моментът беше избран сравнително добре. Сделката стана при рискова премия срещу фалит на държавата от около 320 пункта над германските облигации при положение, че преди това беше 350, а дори беше стигнала и до 400.
Веднага след пласирането, новоемитираната българска ценна книга поскъпна с близо 1,5% /с толкова и падна доходността/, което само по себе си е също положителен индикатор.

Слаби страни:
Български инвеститори не са били класирани на аукциона. По този начин от МФ създаде 2 пазара на български дълг – вътрешен и външен, което не е оптимално.
Факт е, че чрез участието на българските инвеститори рисковата премия е щяла да бъде натисната допълнително надолу, а следователно и цената да бъде по-ниска. Защо е направено можем да гадаем. Логична причина може да бъде България като емитент да е допуснала по-висока доходност за чуждите инвеститори, надявайки се на тяхна лоялност при пласирането на нова емисия.
Реално българските инвеститори /пенсионни дружества, инвестиционни компании, договорни фондове, гаранционни фондове, банки и др./ бяха дискриминирани чрез некласирането на поръчките им. А по този начин и принудени да купуват държавен дълг на вътрешния пазар на цена около 3,5% доходност или с близо 1% по-ниска отколкото чуждестранните, което си е директна загуба. Това е допълнителен негатив тъй като сегашното ръководство на МФ прекрати практиката на предишни правителства да изкупува ДЦК преди падежа им при желание на инвеститора.

Като извод можем да кажем, че България постигна пълен успех при първото си излизане след 2002 г. на международните финансови пазари с емисия емитирана в евро!
Успехът на емисията, това колко пъти бе презаписана и сравнително ниската и доходност /при очаквания за 5-6% при 7 и 10 г. емисия/ са доказателство за доверието на институционалните инвеститори към стабилните макро и фискални перспективи в краткосрочен план пред България.
Те пък от своя страна са предпоставка за увеличение на кредитния рейтинг на държавата, следователно и към намаляването на застраховката ни срещу фалит.
Случат ли се тези неща, следващата логична крачка е намаляването и на цената, на която българските банки се финансират от международните пазари. Което от своя страна би трябвало задължително да доведе и до намаляване на банковите лихви в страната. Нещо изключително важно, което стане ли ще е стимул за развитието на икономиката, разкриване на нови работни места, увеличение на БВП и ще даде глътка въздух на българския бизнес. Българският бизнес, който ограниченото кредитиране, високите лихви и цени на енергоносители го правят неконкурентноспособен, компенсирайки положителния  ефект от ниското данъчно облагане.