Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2012 17:30 - Сребърният фонд Vs. външния дълг
Автор: stefanasenov Категория: Бизнес   
Прочетен: 2770 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 18.05.2016 18:00


  Последните месеци във фокуса на общественото внимание е как българската държава ще осигури финансирането на плащанията си по падежа на външният дълг в началото на 2013 г. в размер на около 1,8 млрд. лева.        Задачата на финансовия министър се усложнява значително от изтъняващия фискален резерв, който към момента /според данни на МФ/ е 4,3 млрд. лева, дупката в държавния бюджет за 2012 г. от над 1 млрд. лв., предстоящите плащания по заема за АЕЦ Белене в размер на 500 мил. лв., неблагоприятната конюнктура на международните финансови пазари и др.       В момента сме свидетели на безброй спекулации за състоянието на фискалния резерв. Истината е, че неговата основна функция е да гарантира плащанията по държавния дълг за срок от поне 12 месеца. И то в тази си част, която не включва Сребърния фонд и Фонд Козлодуй, които са целеви и неприкосновени. С други думи фискалния резерв в своята съвкупност не бива да пада под 4 млрд. лв. /колкото са и залегналите в Закона за държавния бюджет/. На този фон при последователна и консервативна политика на МФ, непосредствена опасност пред България и нейния валутен борд няма. Още повече резерв от 4,3 млрд. лв. през 2012 г. е напълно съизмерим с този от 8,2 млрд. лева през 2009 г. обаче с над 3,5 млрд. лв. неразплатени разходи.           Тук във фокуса на вниманието идва и идеята на министър Дянков за активно управление на Сребърния фонд. Приходите в него идват от бюджетните излишъци, приватизационните сделки и концесионните такси.
        Идеята на този фонд е след време да компенсира недостига във социалната сфера за изплащане на пенсии по нейния първи стълб, тъй като по закон данъчните приходи не могат да се използват за тази цел. Целта за съжаление изглежда недостижима при положение, че НОИ успява да събере около 50% от сумата необходима на годишна база за пенсии /всички сме наясно с проблемите с осигуровките в силовите министерства, държавната администрация, хората в неравностойно положение с ТЕЛК и категориините работници/. Само за 2011 г. държавата е дофинансирала осигурителния институт с близо 5 млрд. лв. На този фон акумулираните към момента около 1,7 млрд. лева във фонда няма да стигнат и за шест месеца. 
         Аз лично съм привърженик България също както други седем правителства от ЕС и САЩ да управлява активно своя фонд. По начин, по който той да носи реална доходност, да бъде предпазен от инфлацията /до момента той се обезценява с десетки милиони левове годишно/, да подкрепи усилията на правителството, икономиката и не на последно място капиталовия ни пазар в момент на глобална финансова и дългова криза. Факт е, че инвестициите на капиталовия пазар са директна трансмисия към реалната икономика!           Управлението трябва да се осъществява при ясно разписани консервативни правила, за да не повторим грешката на Гърция! Няма нужда да се открива наново топлата вода.             Подходящ пример е портфейла на Консервативна до балансирана, колективна инвестиционна схема от типа на „Паричен пазар – фондове“. Инвестициите са в български и чуждестранни нискорискови финансови инструменти на паричните пазари, а именно: банкови депозити; български и чуждестранни държавни дългови ценни книжа; общински дългови ценни книжа; ипотечни и корпоративни облигации /застраховани/, издадени от български и чуждестранни кредитни институции и лизингови дружества и на последно място в акции.

      1.              Държавно гарантирани ценни книжа (ДЦК и/или евро облигации) – от 30 до 50%. Тези книжа трябва да бъдат с отличен инвестиционен рейтинг и минимална добавка срещу фалит на държавата емитент. 
Ако приемем, че се вземе решение да се инвестират  50% от фонда в такива книжа /горната граница/, то сумата ще възлезе на близо 1050 млн. лева.
      Тези инвестиции трябва да бъдат ограничени и от гледна точка на хоризонта за инвестиране в книжа с един издател. За мен той трябва да бъде до 10% за една емисия и до 15% общо за различни класове книжа от един емитент. 
         При тази хипотеза, Сребърният фонд би могъл да инвестира 10%, приблизително 105 млн. лева /при налични 2,1 млрд. лв. във Фонда в началото на 2013 г./ в български държавен дълг, примерно в евро облигации. Това прави близо 5,85% от дължимата сума по падежа.

         В този случаи ще могат да бъдат вложени още 5% или 52,5 млн. лв. в ДЦК. Което представлява още 2,9% от общата сума за погасяване.

       По този начин, Фондът ще запише 157,5 млн. лв. от предвидения за емитиране дълг, което представлява общо 8,77% от него. 
         Инвестиране на 70% от авоарите в български дълг ще бъде рисково и до някъде ще обезмисли идеята за съществуването на фонда. Неговата идея е да гарантира стабилността на осигурителната ни система при нужда и да я подпомага от определен момент нататък /когато се предполага, че ще е акумулирал сериозен ресурс/. А нуждата за използването му преди определения срок, ще значи икономическа нестабилност в страната. При хипотезата икономическа нестабилност, то логично и държавата няма да е в състояние да изплаща лихвата и главниците по своя дълг. Респективно инвестициите няма да има как да бъдат осребрени и системата ще остане без своя буфер.            2.              Общински дългови ценни книжа, ипотечни и корпоративни облигации – до 30%. Тези книжа трябва да разполагат също със съответния рейтинг и да бъдат застраховани.          При тях ограничението трябва да бъде до 5% от лимитираната сума за емитент.           3.        Акции – до 20%. Освен гореописаните критерии за ценни книжа, акциите трябва да са т.н. сини чипове, да бъдат включени в съответните борсови индекси /следователно ликвидни, с документирана финансова история и достатъчен free float/ да са с добро корпоративно управление и да изплащат редовно дивидент /Кучетата на ……./.           За да има максимален ефект от подобна инвестиция минимум 20% и максимум 50% от сумата трябва да бъде инвестирана на БФБ! Българският капиталов пазар е оптимална възможност за инвестиции. Качествените акции се търгуват под или около номинал и в повечето случай много под счетоводната си стойност. При тези нива дивидентната доходност, възвращаемостта на капитала, рентабилността и всички останали икономически индикатори са на изключително атрактивни нива.           Не на последно място, защото и държавата е длъжник на инвестиционната общност. От края на 2008 г. до момента борсата се е декапитализирала няколко пъти и от капитализация от над 24 млрд. лева стигна до смешните под 10 млрд. лв. Липсва ликвидност, среднодневните обороти са на жалките нива от по половин милион лева, индексите са замръзнали и т.н. Изоставаме не само от тенденциите в Европа, но дори и от капиталовите пазари на Балканите. А както знаем, всеки капиталов пазар е огледалото на всяко управление и икономика пред чуждите инвеститори. Защото няма как да обясним, че на фона на добрите макро икономически показатели, фондовата ни борса изнемогва и е на нивата от началото на глобалната финансова криза, противно на тенденциите на останалите пазари.           На този фон една инжекция от 105 млн. лева /при хипотеза за инвестиране в акции на 10% от фонда - 210 млн. лв., от които 50% на БФБ/ не само ще влее нови сили на БФБ, ще влее ликвидност, цените и индексите ще се покачат, но ще сложи и началото на нейното възстановяване. По този начин ще се даде ясен положителен сигнал към всички инвеститори, ще се реализират и замразените заради кризата IPO на сериозни български компании. Българския бизнес отново ще получи достъп до финансов ресурс, чрез фондовата борса /при ограниченото но скъпо финансиране от банките/. Не на последно място ще бъде и част от антикризисните мерки на правителството за подкрепа на реалната икономика и бизнес.            За акциите ограничението би трябвало да е до 2% за една емисия и до 3% общо за различни класове ценни книжа от един издател .           Друга сегментация, която можем да направим е на кои фондови борси могат да бъдат инвестирани. За мен това са пазарите в Европа и САЩ.             4.              Банкови депозити – от 10 до 30%.           Тази практика не е нова. Дори в момента се знае, че през времето от 300 до 600 мил. лв. са били на срочни депозити в български банки.           И тук е важно авоарите да бъдат разпределени между различни банки, отговаряйки на определени критерии и избрани на конкурсен принцип!             Ако се спазва стриктно подобна консервативна инвестиционна стратегия, годишната доходност на Сребърния фонд може от 0,2% да бъде вдигната до около 5%. НО ПО ВАЖНОТО Е, ЧЕ ПО ПОДОБЕН НАЧИН МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОДПОМОГНАТ И БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС И КАПИТАЛОВИ ПАЗАРИ.           Но да се върнем на начините по които правителството може да финансира падежа на облигациите.           Ясно е, че само с емитирането на нов външен дълг няма да е изгодно. В момент като този, когато пазарите са изключително волатилни и предпазливи за държава като нашата с такъв кредитен рейтинг и между 260 и 290 пункта рискова добавка срещу фалит /в началото на м.март.2012 г., което е значително намаляване, при положение че беше стигнала 350 пункта/ практически ще е невъзможно да пласираме емисията на нива под 5,5%. Дори съществува хипотетичния риск да ни се наложи да плащаме по-висока лихва от тази по съществуващите евро облигации.          От друга страна мисля, че и вътрешния пазар може да поеме  част от новия дълг. Банковата система е свръх капитализирана с над 32 млрд. лв. спестени от домакинствата, а кредитирането е ограничено. На този фон доходността, която постига на търговете МФ изглежда добра – малко над 5% при десет годишните и над 4% при седем годишните ДЦК. 
      За съжаление и тук съществува риск, тъй като интереса към аукционите на МФ намалява. Най-вероятната причина за това е че през последните 3-ри години бяха пласирани на вътрешен пазар ДЦК за няколко милиарда лева. Купувачи по които бяха основно банки опериращи в страната, които вече имат значително количество книжа. Не на последно място и факта, че МФ вече не предлага обратно изкупуване на книжа по всяко време /практика от последните години на няколко финансови министъра, което правеше емисиите по атрактивни и ниско рискови/.
         Мисля, че и едно предпазно споразумение с МВФ ще изиграе по-скоро положителна роля. То ще влезне в сила само при определен случай. Но от друга страна правителството ще разполага с определен свеж ресурс, който ще им позволи по-голяма свобода на действие при емитирането на нов дълг и определянето на неговата доходност.  

 

         В тази обстановка мисля, че няма да бъде неразрешим проблем пред държавата посрещането на плащанията в началото на 2013 г. Оптималният вариант би бил емитиране на вътрешен и външен дълг /по този начин ще се хеджира риска и ще се постигне по-добра цена по него/, да се използват разумно в гореописаните граници възможностите на Сребърния фонд, но не трябва да се изключва и опцията с МВФ! Но каквото и да се реши, по който и път да се тръгне, трябва да се действа сега и на момента. Защото колкото повече наближава падежа на книжата, толкова по-скъпо ще можем да привлечем ресурс!



Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stefanasenov
Категория: Бизнес
Прочетен: 742942
Постинги: 207
Коментари: 1292
Гласове: 7165
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол