Отваряне

                                                                      26.09.2003 г.

                                                                             Източник: МФ

РБългария бе последната страна с брейди дълг, която не бе правила замяна по него.

Силни и слаби страни на сделката

Слаби страни:

1.       Нарушен е чл. 84, т. 9 от Конституцията;

2.       Нарушен е чл. 85, т. 4 от Конституцията;

3.    На 25.03.2002 г. Конституционния съд образува дело по искане на 48-ем народни представители от опозицията;

4.    Липсва политическа подкрепа за сделката в Народното събрание;

5.        Недопустимо е преструктуриране на държавен, външен дълг от долари в евро при падащ долар и средносрочни и дългосрочни прогнози за поевтиняването му;

6.    Беше дадена възможност да се спекулира с цената на брейди книжата. Ако правителството на Иван Костов откупи приблизително 200 млн. на цени от 75 до 76 цента за долар, то анализираната сделка стана на нива от 93 до 97 цента за долар при правителството на НДСВ;

7.       Голямата експозиция в евро;

8.       Заменят се книжа, по които се плаща LIBOR + надбавка за книжа с фиксиран лихвен процент, при ниво на LIBOR към 26.03.2002 г. от 2,37875, което е едно от най-ниските нива за последните две години. При действащата лихва към момента се правят големи икономии по плащанията свързани с външния дълг;

 Има голям риск дали държавата ще успее да се справи със плащанията, които се скупчват през 2013 и 2015 г.;

9.    Не бе обявен конкурс за първокласни световни банки, които да пласират новата емисия и да откупят част от брейди облигациите;

Силни страни:

1.       Намаление на главницата;

2.       Освободено обезпечение;

3.       Постигнатата по новите еврооблигации лихва е изгодна към дадения момент;

4.       Инвеститорите пренасочиха големи капитали от Аржентина към нашите еврооблигации;

5.    Може да се каже, че се подобрява структурата на външния ни дълг;

6.       Преструктурира се от рано дългът. Може да се намали ефекта от поетото от РБългария задължение за замяна на дългът, когато БВП достигне 125% от равнището на 1993 г.;

7.    Чрез замяната на дългосрочни книжа с по-краткосрочни се освобождава част от обезпечението. Дългът не се погасява наведнъж и се плаща за по-къс срок лихви;

8.       РБългария бе последната страна с брейди дълг, която не бе правила замяна по него.